В тази конвенция следните понятия имат посоченото по-долу значение:

1) а) „превозвач” означава лице, което е сключило или от името на което е сключен договор за превоз, независимо дали превозът фактически се осъществява от това лице или от фактически превозвач;

б) „фактически превозвач” означава лице, различно от превозвача, било то корабособственик, наемател на кораб или корабен оператор, което фактически осъществява целия превоз или част от него; както и

в) „превозвач, който фактически осъществява целия превоз или част от него’ означава фактическият превозвач или превозвачът, доколкото превозът фактически се осъществява от превозвача;

2) „договор за превоз” означава договор, сключен от или от името на превозвача, за морски превоз на пътник, или в зависимост от случая, на пътник и личния му багаж;

3) „кораб” означава единствено морски плавателен съд, с изключение на превозно средство на въздушна възглавница;

4) „пътник” означава всяко лице, превозвано на кораб:

а) по силата на договор за превоз; или

б) което, със съгласието на превозвача, съпровожда превозно средство или живи животни, предмет на договор за превоз на товари, който не се урежда от настоящата конвенция;

5) „багаж” означава всяка вещ или превозно средство, превозвани от превозвача по силата на договор за превоз, с изключение на:

а) вещи и превозни средства, които се превозват по силата на договор за наем на кораб, товарителница или друг договор, който се отнася предимно до превоз на товари; както и

б) живи животни;6) „ръчен багаж” означава багаж, който пътникът държи в каютата си или по друг начин държи, пази или контролира. Освен за целите на прилагането на точка 8 на този член и член 8, ръчният багаж включва багажа на пътника, намиращ се в или върху превозното му средство;

7) „погиване или повреда на багаж” включва имуществени вреди вследствие на недоставянето на багажа обратно на пътника в разумен срок след пристигането на кораба, на който багажът е бил или е следвало да бъде превозен, но не включва закъснения вследствие на трудови спорове;

8) „превоз” обхваща следните периоди:

а) по отношение на пътника и ръчния му багаж — периодът, през който пътникът и/или ръчният му багаж се намират на борда на кораба, или периодът на качване или слизане от борда на кораба, както и периодът, през който пътникът и ръчният му багаж се превозват по вода от сушата до кораба или обратно, ако разходите за този превоз са включени в цената на билета или ако плавателният съд, използван за този допълнителен превоз, е предоставен на разположение на пътника от превозвача. Въпреки това по отношение на пътника превозът не включва периода, през който същият се намира на морски терминал, морска гара, кей или каквото и да е друго пристанищно съоръжение;

б) по отношение на ръчния багаж — също така и периода, през който пътникът се намира на морски терминал, морска гара, кей или каквото и да е друго пристанищно съоръжение, ако съответният багаж е бил приет за превоз от превозвача, негов служител или представител, и не е бил доставен обратно на пътника;

в) по отношение на друг, различен от ръчен, багаж — периода от приемането на багажа за превоз от превозвача, негов служител или представител на брега или на борда, до обратното му доставяне от превозвача, негов служител или представител;

9) „международен превоз” означава всеки превоз, при който съгласно договора за превоз отправното пристанище и пристанището по местоназначение се намират в две различни държави или в една държава, ако съгласно договора за превоз или планирания маршрут има междинно пристанище за акостиране в друга държава;

10) „Организация” означава Международната морска организация;

11) „генерален секретар” означава генералният секретар на Организацията.

Приложението към тази конвенция съставлява неразделна част от нея.

1. Тази конвенция се прилага за всеки международен превоз, ако:a) корабът плава под знамето на държава страна по тази конвенция или е регистриран в такава държава или

б) договорът за превоз е сключен в държава страна по тази конвенция, или

в) мястото на тръгване или пристигане съгласно договора за превоз се намира в държава-страна по тази конвенция.

2. Независимо от разпоредбите на параграф 1 от този член, настоящата конвенция не се прилага, когато по силата на друга международна конвенция относно превоза на пътници или багаж с друг вид транспорт превозът е подчинен на режим на гражданска отговорност съгласно разпоредбите на съответната конвенция, доколкото прилагането на тези разпоредби е задължително за превоза по море.

1. Превозвачът отговаря за претърпени вреди вследствие на смърт или телесна повреда на пътник, причинена от морски инцидент, доколкото вредите, свързани с пътника, във всеки отделен случай не надвишават 250 000 разчетни единици, освен ако превозвачът докаже, че инцидентът е:

а) настъпил вследствие на война, враждебни действия, гражданска война, бунт или природно явление от изключителен, неизбежен и непреодолим характер; или

б) е изцяло причинен от действие или бездействие на трето лице, извършено или допуснато с намерение да се причини произшествието.

Ако и доколкото вредите надвишават посочените граници, превозвачът отговаря и за горницата, освен ако докаже, че инцидентът, от който произтичат вредите, не е настъпил по негова вина, включително небрежност.

2. Превозвачът е отговорен за претърпените вреди вследствие на смърт или телесна повреда на пътник, които не са причинени от морски инцидент, ако инцидентът, от който произтичат вредите, е настъпил по вина, включително небрежност, на превозвача. Тежестта на доказване на вина, включително небрежност, се носи от ищеца.

3. Превозвачът е отговорен за вредите от погиване или повреда на ръчен багаж, ако инцидентът, от който произтичат вредите, е настъпил по вина, включително небрежност, на превозвача. Вината, включително небрежността, на превозвача за вреди, причинени от морски инцидент, се предполага.

4. Превозвачът е отговорен за вредите от погиване или повреда на багаж, различен от ръчен багаж, ако инцидентът, от който произтичат вредите, е настъпил по вина, включително небрежност, на превозвача.

5. За целите на този член:

а) „морски инцидент” означава корабокрушение, преобръщане, сблъскване или засядане на кораба, експлозия или пожар, или неизправност на кораба;б) „вина, включително небрежност, на превозвача” включва вина, включително небрежност, на служителите на превозвача, действащи в рамките на трудовите си задължения;

в) „неизправност на кораба” означава всяка неизправност, повреда или неспазване на приложимите норми за безопасност по отношение на която и да е част на кораба или неговото оборудване, когато тази част се използва за напускане на кораба, евакуация, качване или слизане на пътници от борда; или за задвижване, управление, безопасна навигация, приставане, поставяне на котва, пристигане или напускане на котвена стоянка, или извършване на действия за ограничаване на щетите при корабно наводнение; или за спускане на спасителни съоръжения; както и

г) понятието „вреди” не включва наказателното или назидателно обезщетение за вреди.

6. Отговорността на превозвача по този член се отнася единствено за вреди, произтичащи от инциденти, настъпили по време на превоза. Тежестта на доказване, че инцидентът, от който произтичат вредите, е настъпил по време на превоза, както и на размера на вредите, се носи от ищеца.

7. Тази конвенция не засяга регресните права на превозвача срещу трети лица или правото му да се позовава на съпричиняване съгласно член 6 от тази конвенция. Разпоредбите на този член не засягат правото на ограничаване на отговорността съгласно членове 7 или 8 от тази конвенция.

8. Презумпцията за вина, включително небрежност, на определена страна или възлагането на тежестта на доказване на определена страна не са пречка за разглеждане на доказателства в полза на тази страна.

1. Ако осъществяването на превоза или на част от него е възложено на фактически превозвач, превозвачът въпреки това продължава да носи отговорност за целия превоз съгласно разпоредбите на тази конвенция. Освен това фактическият превозвач упражнява правата и изпълнява задълженията, предвидени в разпоредбите на тази конвенция, за осъществената от него част от превоза.

2. По отношение на превоза, осъществен от фактическия превозвач, превозвачът е отговорен за действията и бездействията на фактическия превозвач и неговите служители и представители при изпълнение на трудовите им задължения.

3. Всички специални уговорки, съгласно които превозвачът поема задължения, които не са предвидени в тази конвенция, както и всеки отказ от предоставени от тази конвенция права, произвеждат действие за фактическия превозвач, само ако са изрично и писмено приети от него.

4. Когато и доколкото и превозвачът и фактическият превозвач носят отговорност, те отговарят солидарно.

5. Разпоредбите на този член не засягат правата на превозвача срещу фактическия превозвач и обратно.

1. При превоз на пътници на борда на кораб, регистриран в държава-страна по конвенцията, който има издадено разрешително за превоз на повече от дванадесет пътника, и в случаите, когато се прилага тази конвенция, всеки превозвач, който фактически осъществява целия превоз или част от него, сключва договор за застраховка или друго финансово обезпечение, като например банкова гаранция или гаранция от подобна финансова институция, за покриване на отговорността съгласно тази конвенция при смърт и телесна повреда на пътници. Границата на задължителната застраховка или на другото финансово обезпечение е не по-малко от 250 000 разчетни единици на пътник за всеки отделен случай.

2. За всеки кораб се издава удостоверение за сключена валидна застраховка или друго финансово обезпечение в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, след като съответният орган на държава-страна по конвенцията е установил, че са спазени изискванията по параграф 1. За кораб, регистриран в държава-страна по конвенцията, съответното удостоверение се издава или заверява от съответния орган на държавата по мястото на регистрация на кораба; за кораб, който не е регистриран в държава- страна по конвенцията, удостоверението може да бъде издадено или заверено от съответния орган на всяка държава-страна по конвенцията. Удостоверението се съставя по образеца, посочен в приложението към тази конвенция, и съдържа следните данни:

а) наименование, отличителен номер или букви и пристанище на регистрация на кораба;

б) наименование и основно място на дейност на превозвача, който фактически осъществява целия превоз или част от него;

в) определен от ИМО идентификационен номер на кораба;

г) вид и срок на действие на обезпечението;

д) наименование и основно място на дейност на застрахователя или на друго лице, предоставящо финансово обезпечение, и, където е уместно, мястото на дейност, където е сключена застраховката или е учредено друго финансово обезпечение; както и

е) срок на валидност на удостоверението, който не е по-дълъг от срока на валидност на застраховката или на друго финансово обезпечение.

3. а) Държава-страна по конвенцията, може да оправомощи призната от нея институция или организация да издаде удостоверението. Тази институция или организация информира съответната държава за всяко издадено удостоверение. Във всички случаи държавата-страна по конвенцията изцяло гарантира пълнотата и точността на така издадените удостоверения и се задължава да осигури предприемането на необходимите мерки за изпълнение на това задължение.

б) Държавите-страни по конвенцията уведомяват генералния секретар за:

i) конкретните отговорности и условия на правомощията, делегирани на признатата от нея институция или организация;ii) оттеглянето на тези правомощия; както и

iii) датата, от която влиза в сила упражняването на тези правомощия или тяхното оттегляне.

Делегирането на правомощия не поражда действие, преди да са изтекли три месеца от датата на уведомяването в тази връзка на генералния секретар.

в) Институцията или организацията, оправомощена да издава удостоверения съгласно разпоредбите на този параграф, е най-малкото оправомощена да отнема тези удостоверения при неспазване на условията, при които същите са издадени. Във всички случаи институцията или организацията докладват за отнемането на удостоверението на държавата, от чието име то е издадено.

4. Удостоверението се съставя на официалния/те език/езици на държавата, която го издава. Ако използваният език не е английски, френски или испански, текстът трябва да съдържа превод на един от тези езици и, ако държавата реши така — нейният официален език може да не бъде използван.

5. Удостоверението се държи на борда на кораба и екземпляр от него се предоставя на съответните органи, които поддържат корабните регистри, или ако корабът не е регистриран в държава-страна по конвенцията, на съответния орган на държавата, издала или заверила удостоверението.

6. Застраховка или друго финансово обезпечение не отговарят на изискванията на този член, ако действието им може да бъде прекратено на основания, различни от изтичане на посочения в удостоверението срок на валидност на застраховката или обезпечението, преди да са изтекли три месеца от датата, на която органите по параграф 5 са получили предизвестие за прекратяването им, освен ако удостоверението е било върнато на тези органи или е издадено ново удостоверение преди изтичането на посочения срок. Предходните разпоредби се прилагат съответно за всяко изменение, вследствие на което застраховката или другото финансово обезпечение престанат да отговарят на изискванията, определени в този член.

7. Съгласно разпоредбите на този член държавата по месторегистрация на кораба определя условията на издаване и срока на валидност на удостоверението.

8. Разпоредбите на тази конвенция не може да се тълкуват като препятстващи държава-страна по конвенцията, да разчита на информация, получена от други държави, Организацията или други международни организации, свързана с финансовото състояние на предоставящите застраховки или друго финансово обезпечение за целите на тази конвенция. В тези случаи държавата-страна по конвенцията, която разчита на такава информация, не се освобождава от отговорност в качеството ѝ на държава, издала удостоверението.

9. Издадените или заверени от компетентен орган на държава-страна по конвенцията удостоверения се приемат от други държави-страни по конвенцията, за целите на тази конвенция и се зачитат от другите държави-страни по конвенцията, за равностойни на издадени или заверени от тях самите удостоверения, дори да са издадени или заверени по отношение на кораб, който не е регистриран в държава-страна по конвенцията. Държава-страна по конвенцията може по всяко време да поиска провеждането на консултация с държавата, издала или заверила удостоверението, ако счете, че

посоченият в застрахователното удостоверение застраховател или поръчител финансово не е във състояние да изпълни задълженията, възложени с тази конвенция.

10. Всеки иск за обезщетение, който е покрит от застраховка или друго финансово обезпечение съгласно разпоредбите на този член, може да се предявява пряко срещу застрахователя или друго лице, предоставящо финансово обезпечение. В този случай определената в параграф 1 сума се прилага като граница на отговорността на застрахователя или друго лице, предоставящо финансово обезпечение, дори ако превозвачът или фактическият превозвач нямат право да ограничават отговорността. Освен това ответникът може да предяви възраженията (освен несъстоятелност или ликвидация), които превозвачът по параграф 1 би имал право да предяви в съответствие с тази конвенция. Освен това, ответникът може да предяви възражението, че вредите са произтекли от умишлени нарушения на застрахованото лице, но не може да предяви други възражения, които ответникът би имал право да предяви по иск на застрахования срещу ответника. Във всички случаи ответникът има право да поиска превозвачът и фактическият превозвач да бъдат привлечени в съдебното производство.

11. Всички суми по застраховка или друго финансово обезпечение, сключени в съответствие с разпоредбите на параграф 1, се предоставят изключително за удовлетворяване на искове, предявени съгласно тази конвенция, а плащането на такива суми освобождава от всяка произтичаща от разпоредбите на тази конвенция отговорност до размера на изплатените суми.

12. Държава-страна по конвенцията, не разрешава експлоатацията на кораб, плаващ под нейно знаме, за който се прилагат разпоредбите на този член, освен ако за същия има издадено удостоверение по параграфи 2 или 15.

13. При спазване на разпоредбите на този член всяка държава-страна по конвенцията гарантира съгласно националното си законодателство, че е сключена валидна застраховка или друго финансово обезпечение до посочения в параграф 1 размер за всеки кораб, който притежава разрешително за превоз на повече от дванадесет пътника, независимо от мястото на регистрацията му, и който влиза в или напуска пристанище на територията на тази държава, доколкото се прилага тази конвенция.

14. Независимо от разпоредбите на параграф 5, държава-страна по конвенцията, може да уведоми генералния секретар, че за целите на параграф 13 не се изисква от корабите да носят на борда си или да представят удостоверението по параграф 2, когато влизат в или напускат пристанища, намиращи се на нейна територия, при условие че държавата-страна по конвенцията, която издава удостоверението, е уведомила генералния секретар, че разполага с достъпна за всички държави-страни по конвенцията документация в електронна форма, доказваща наличието на такова удостоверение и даваща възможност на държавите-страни по конвенцията да изпълнят задълженията си по параграф 13.

15. При липса на застраховка или друг вид финансово обезпечение по отношение на кораб, собственост на държава-страна по конвенцията, съответните разпоредби от този член не се прилагат за този кораб, но корабът следва да притежава удостоверение, издадено от компетентните органи на държавата по месторегистрация на кораба, удостоверяващо, че корабът е собственост на тази държава и отговорността му е обезпечена до размера, определен в съответствие с параграф 1. Удостоверението следва възможно най-точно определения в параграф 2 образец.

Превозвачът не носи отговорност при погиване или повреда на наличности, прехвърлими ценни книжа, злато, сребърни изделия, бижута, украшения, произведения на изкуството или други ценности, освен когато такива ценности са били предадени с уговорка за пазене на превозвача, като в този случай превозвачът отговаря до границите, посочени в член 8, параграф 3, освен ако е уговорена по-висока граница в съответствие с член 10, параграф 1.

В случай че превозвачът докаже, че смъртта или телесната повреда на пътник или погиването или повредата на багажа му е причинена от пътника или за тяхното причиняване е допринесла вина, включително небрежност на пътника, съдът, сезиран със спора, може да освободи изцяло или частично превозвача от отговорност в съответствие с разпоредбите на правото на съда.

1. Отговорността на превозвача при смърт или телесна повреда на пътник съгласно член 3 при никакви обстоятелства не може да превишава 400 000 разчетни единици за пътник за всеки отделен случай. В случай, че съгласно правото на съда, сезиран със спора, обезщетението може да се определи под формата на периодични плащания, като капиталовата стойност на тези плащания не може да превишава посочената граница.

2. Държава-страна по конвенцията може да уреди определената в параграф 1 граница на отговорността с конкретни разпоредби в националното право, при условие че границата на отговорността съгласно националното право, ако такава е предвидена, не е по-ниска от определената в параграф 1. Държава-страна по конвенцията, която се възползва от предвидената в този параграф възможност, уведомява генералния секретар за приетата граница на отговорността или за обстоятелството, че не е установена такава граница.

1. Отговорността на превозвача при погиване или повреда на ръчен багаж при никакви обстоятелства не може да превишава 2250 разчетни единици за пътник и за превоз.

2. Отговорността на превозвача при погиване или повреда на превозни средства, включително целия превозван в или върху превозното средство багаж, при никакви обстоятелства не може да превишава 12700 разчетни единици за превозно средство и за превоз

3. Отговорността на превозвача при погиване или повреда на багаж, различен от посочения в параграфи 1 и 2, при никакви обстоятелства не може да превишава 3375 разчетни единици за пътник и за превоз.

4. Превозвачът и пътникът могат да се споразумеят, че по отношение на отговорността на превозвача се прилага самоучастие в размер до 330 разчетни единици в случай на причиняване на вреда на превозно средство и до 149 разчетни единици за пътник в случай на погиване или повреда на друг багаж, като тази сума се приспада от стойността на погиналото или повредено имущество.

1. Посочената в тази конвенция разчетна единица е специалното право на тираж (СПТ), определено от Международния валутен фонд. Посочените в член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф l и член 8 суми се превръщат в националната парична единица на държавата на съда, пред когото е представен спорът, по стойността на тази парична единица спрямо специалното право на тираж към датата на решението или датата, уговорена между страните. Стойността на националната парична единица, изразена в специално право на тираж, на държава-страна по конвенцията, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява по метода за оценка, прилаган от Международния валутен фонд, в сила за неговите операции и транзакции към съответната дата. Стойността на националната парична единица, изразена в специално право на тираж, на държава-страна по конвенцията, която не е член на Международния валутен фонд, се изчислява по начин, определен от тази държава.

2. Въпреки това държава, която не е член на Международния валутен фонд и чието право не позволява прилагането на разпоредбите на параграф 1, може в момента на ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване към тази конвенция или по всяко време след това да заяви, че разчетната единица по параграф 1 се равнява на 15 златни франка. Златният франк по този параграф съответства на тежест шестдесет и пет и половина милиграма злато при проба деветстотин на хиляда. Превръщането на златния франк в национална парична единица се извършва съгласно правото на съответната държава.

3. Посоченото в последното изречение на параграф 1 изчисляване и превръщането по параграф 2 се извършват по такъв начин, че да се изрази в националната парична единица на държавите-страни по конвенцията, доколкото е възможно, същата действителна стойност на сумите по член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1, и член 8, каквато би се получила при прилагането на първите три изречения от параграф 1. Държавите съобщават на генералния секретар начина на изчисляване съгласно параграф 1 или резултата от превръщането по параграф 2, в зависимост от случая, при депозиране на документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване към тази конвенция, както и при всяка настъпила промяна, в който и да е от тях.

1. Превозвачът и пътникът могат да се споразумеят изрично и в писмена форма за по- високи граници на отговорност от определените в членове 7 и 8.

2. Лихвите върху обезщетението и съдебните разноски не се включват в границите на отговорност, определени в членове 7 и 8.

В случай на предявяване на иск срещу служител или представител на превозвача или фактическия превозвач въз основа на причинена вреда, обхваната от тази конвенция, ако съответният служител или представител докаже, че е действал в изпълнение на трудовите си задължения, той има право да се възползва от възраженията и границите на отговорност, на които има право да се позоват превозвачът или фактическият превозвач съгласно тази конвенция.

1. При влизането им в сила определените в членове 7 и 8 граници на отговорност се прилагат по отношение на съвкупността от обезщетенията по всички искове, произтичащи от смърт или телесна повреда на пътник или при погиване или повреда на багаж.

2. По отношение на осъществения от фактически превозвач превоз, съвкупността от обезщетенията, дължими от превозвача и фактическия превозвач, както и от техните служители и представители, действащи в рамките на трудовите си задължения, не може да превишава най-голямата сума, която може да бъде присъдена срещу превозвача или фактическия превозвач съгласно тази конвенция, като нито едно от тези две лица не носи отговорност над приложимата за него граница.

3. Във всички случаи когато служител или представител на превозвача или фактическия превозвач има право съгласно член 11 от тази конвенция да се позовава на границите на отговорност, определени в членове 7 и 8, съвкупността от обезщетенията, дължими от превозвача или от фактическия превозвач, в зависимост от случая, както и от съответния служител или представител, не може да превишава тези граници.

1. Превозвачът няма право да се ползва от определените в членове 7 и 8 и в член 10, параграф 1 граници на отговорност, ако се докаже, че вредата е настъпила поради действие или бездействие на превозвача, извършено или допуснато с намерение да се причини такава вреда или самонадеяно и със съзнанието, че подобна вреда вероятно би настъпила.

2. Служител или представител на превозвача или фактическия превозвач не може да се ползва от тези граници, ако се докаже, че вредата е настъпила поради действие илибездействие на въпросния служител или представител, извършено или допуснато с намерение да се причини такава вреда или самонадеяно и със съзнанието, че подобна вреда вероятно би настъпила.

Исковете за обезщетение при смърт или телесна повреда на пътник или за погиване или повреда на багаж могат да бъдат предявявани срещу превозвача или фактическия превозвач само на основание на тази конвенция.

1. Пътникът уведомява писмено превозвача или негов представител: а) в случай на очевидна повреда на багаж:

i) за ръчен багаж — преди или по време на слизане на пътника от плавателния съд;

ii) за останалия багаж — преди или по време на неговото доставяне обратно на пътника;

б) в случай на повреда на багаж, която не е очевидна, или при погиване на багаж — в рамките на петнадесет дни от датата на слизане от плавателния съд или доставяне обратно на пътника или от деня, в който доставянето е трябвало да бъде извършено.

2. При неизпълнение от страна на пътника на разпоредбите на този член се предполага, до доказване на противното, че багажът е получен без повреда.

3. Писменото уведомление не е необходимо, ако състоянието на багажа в момента на получаването е било подложено на съвместен оглед или проверка.

1. Всеки иск за обезщетение за вреди, произтичащи от смърт или телесна повреда на пътник или от погиване или повреда на багаж, се погасява с изтичането на двегодишен срок.

2. Давностният срок тече, както следва:

а) в случай на телесна повреда — от датата на слизане на пътника от плавателния съд;

б) в случай на смърт, настъпила по време на превоза — от датата, на която пътникът е трябвало да слезе от плавателния съд, а в случай на телесна повреда, настъпила по време на превоза и причинила смъртта на пътника след напускане на превозното средство — от датата на смъртта, но не по-късно от три години от датата на слизане от плавателния съд;в) в случай на погиване или повреда на багаж — от датата на слизане от плавателния съд или от датата, на която пътникът е трябвало да слезе от превозното средство, която от двете дати е по-късна.

3. Правото на съда, сезиран със спора, урежда основанията за спиране и прекъсване на давността, но при никакви обстоятелства не може да бъде предявен иск съгласно тази конвенция след изтичане на някой от следните срокове:

а) пет години, считано от датата на слизане на пътника от плавателния съд или от датата, на която пътникът е трябвало да слезе от плавателния съд, която от двете дати е по-късна; или, ако този срок изтече по-рано,

б) три години, считано от датата, на която ответникът е узнал или обективно е трябвало да узнае за телесната повреда, погиването или повредата, причинени от инцидента.

4. Независимо от разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3 от този член, давностният срок може да бъде удължен чрез декларация на превозвача или по споразумение между страните, сключено след настъпване на вредата. Декларацията или споразумението се съставят в писмена форма.

1. Исковете на основание членове 3 и 4 от тази конвенция се предявяват пред едно от изброените по-долу съдилища по избор на ищеца, при условие че съдът се намира в държава-страна по конвенцията, и при спазване на вътрешното право на всяка държава-страна по конвенцията, относно подсъдността в държави с няколко възможни компетентни съдилища:

а) съдът на държавата по постоянно пребиваване или основно място на дейност на ответника, или

б) съдът на държавата, от която се отплава, или на държавата по местоназначение според договора за превоз, или

в) съдът на държавата по местоживеене или постоянно пребиваване на ищеца, ако ответникът извършва дейност в тази държава и попада под нейната юрисдикция, или

г) съдът на държавата, в която е сключен договорът за превоз, ако ответникът извършва дейност в тази държава и попада под нейната юрисдикция.

2. Исковете на основание член 4а от тази конвенция се предявяват по избор на ищеца пред едно от съдилищата, пред които може да бъде предявен иск срещу превозвача или фактическия превозвач съгласно параграф 1.

3. След настъпване на инцидента, от който произтичат вредите, страните могат да се споразумеят относно компетентния съд или арбитраж, пред който да бъде предявен искът за обезщетение.

1. Всяко решение на компетентен съд в съответствие с член 17, подлежащо на изпълнение в държавата, в която е постановено и в която не подлежи повече на преглед с редовни средства за правна защита, се признава във всяка държава-страна по конвенцията, с изключение на

а) случаите, в които съдебното решение е било постановено чрез измама; или

б) случаите, в които ответникът не е бил уведомен в разумен срок и когато не му е била дадена справедлива възможност да изложи защитата си.

2. Съдебно решение, признато съгласно параграф 1, подлежи на изпълнение във всяка държава-страна по конвенцията, ако са спазени формалните изисквания в тази държава. Формалните изисквания не позволяват делото да бъде възобновено по същество.

3. Държава-страна по този протокол, може да прилага други правила за признаване и изпълнение на съдебни решения, при условие че техните последици гарантират признаване и изпълнение на съдебните решения най-малко в степента, посочена в параграфи 1 и 2.

Недействителни са договорености, сключени преди настъпване на инцидента, причинил смърт или телесна повреда на пътник, или погиване или повреда на негов багаж, които целят освобождаването на всяко отговорно съгласно разпоредбите на тази конвенция лице от отговорност по отношение на пътника или да установи по-ниска граница на отговорността от определената в тази конвенция, с изключение на предвиденото в член 8, параграф 4, както и всички договорености, целяща преместването на доказателствената тежест, възложена на превозвача или на фактическия превозвач, или ограничаването на възможностите за избор, предвидени в член 17, параграфи 1 или 2. Недействителността на тези договорености обаче не води до недействителност на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция.

Тази конвенция не засяга правата и задълженията на превозвача, фактическия превозвач, техни служители или корабни агенти, установени в международни договори, които уреждат ограничаване на отговорността на корабособствениците.

По тази конвенция не възниква отговорност за вреда, причинена от ядрена авария:а) ако операторът на ядрена инсталация е отговорен за такава вреда или по силата на Парижката конвенция от 29 юли 1960 г. за гражданска отговорност в областта на ядрената енергия, изменена с Допълнителния протокол към нея от 28 януари 1964 г., или по силата на Виенската конвенция от 21 май 1963 г. за гражданска отговорност за ядрена вреда, или по силата на всяко влязло в сила изменение или протокол към тях; или

б) ако операторът на ядрената инсталация е отговорен за такава вреда по силата на национално право, уреждащо отговорността за такава вреда, при условие че това право установява във всички отношения също толкова благоприятно третиране за лицата, които могат да претърпят вреда, колкото Парижката или Виенската конвенция, или всяко влязло в сила изменение или протокол към тях.

Тази конвенция се прилага за търговски превоз, извършван от държави или органи на публичната власт по силата на договор за превоз по смисъла на член 1.

1. При подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към тази конвенция всяка държава може да декларира писмено, че няма да я прилага, когато и пътникът, и превозвачът са граждани на тази държава.

2. Декларация по предходния параграф може да бъде оттеглена по всяко време чрез писмено уведомление до генералния секретар.

Заключителните разпоредби на тази конвенция са членове 17—25 от Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. Позоваването в тази конвенция на държави-страни по конвенцията означава позоваване на държави-страни по този протокол

[Членове 17 – 25 от Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г.]

1. Този протокол е открит за подписване в седалището на Организацията от 1 май 2003 г. до 30 април 2004 г., а след този срок остава открит за присъединяване.

2. Държавите могат да изразят съгласието си да бъдат обвързани от този протокол чрез:

а) подписване без резерви относно ратифициране, приемане или утвърждаване; или

б) подписване при условие за ратификация, приемане или утвърждаване с последваща ратификация, приемане или утвърждаване; или

в) присъединяване.

3. Ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването се извършват чрез депозиране на документ за тази цел при генералния секретар.

4. Всеки документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, депозиран след влизането в сила на изменение към този протокол, което има действие за всички настоящи държави-страни по конвенцията, или след приключване на всички мерки, необходими за влизането в сила на изменението, което има действие за тези държави-страни по конвенцията, се счита, че се прилага към този протокол с измененията към него.

5. Дадена държава не изразява съгласието си да бъде обвързана от този протокол, освен ако не денонсира като страна по него:

а) Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, съставена в Атина на 13 декември 1974 г.;

б) Протокола към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, съставен в Лондон на 19 ноември 1976 г.; както и

в) Протокола от 1990 г. за изменение на Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, съставен в Лондон на 29 март 1990 г.,

считано от момента, в който този протокол влезе в сила за дадената държава в съответствие с член 20.

1. Ако дадена държава се състои от две или повече териториални единици, в които се прилагат различни правни системи към въпросите, уредени с този протокол, тя може при подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването да декларира, че този протокол се прилага във всички териториални единици или само в една или повече от тях, и може да промени тази декларация, като направи друга декларация по всяко време.

2. Генералният секретар се уведомява за всяка подобна декларация, като в нея изрично се посочват териториалните единици, за които се прилага този протокол.

3. В случаите, когато държава-страна по конвенцията, е направила такава декларация:а) позоваването на държавата по мястото на регистрация на кораба и във връзка с удостоверението за задължителна застраховка — позоваването на издалата или заверилата държава, се тълкуват като позоваване съответно на териториалната единица, в която корабът е регистриран и която издава или заверява удостоверението;

б) позоваванията на норми на националното право, национални граници на отговорност и национална парична единица се тълкуват съответно като позовавания на нормите на правото, границата на отговорност и паричната единица на съответната териториална единица; както и

в) позоваванията на съдилища и на съдебни решения, които трябва да бъдат признати в държавите-страни по конвенцията, се тълкуват като позовавания съответно на съдилищата и съдебните решения, които трябва да бъдат признати в съответната териториална единица.

1. Регионална организация за икономическа интеграция, създадена от суверенни държави, които са ѝ прехвърлили компетентност по някои въпроси, уредени от този протокол, може да подпише, ратифицира, приеме или утвърди този протокол или да се присъедини към него. Регионална организация за икономическа интеграция, която е страна по този протокол, има правата и задълженията на държава-страна по конвенцията, доколкото съответната регионална организация за икономическа интеграция има компетентност по въпросите, уредени от този протокол.

2. Когато дадена регионална организация за икономическа интеграция упражнява правото си на глас по въпроси, по които има компетентност, въпросната организация притежава толкова гласове, колкото е броят на нейните държави-членки, които са страни по този протокол и които са ѝ прехвърлили компетентност по тези въпроси. Регионалната организация за икономическа интеграция не упражнява правото си на глас, ако нейните държави-членки упражняват своето право на глас, и обратно.

3. Когато броят на държавите-страни по конвенцията е от значение за този протокол, включително, но не само членове 20 и 23 от този протокол, регионалната организация за икономическа интеграция не се счита за държава-страна по конвенцията в допълнение към нейните държави-членки, които са държави-страни по конвенцията.

4. Към момента на подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване регионалната организация за икономическа интеграция прави декларация пред генералния секретар, в която посочва въпросите, уредени от този протокол, по отношение на които на тази организация е прехвърлена компетентност от държавите-членки, подписали този протокол или страни по него, както и всички ограничения относно обхвата на тази компетентност. Регионалната организация за икономическа интеграция уведомява своевременно генералния секретар за всички промени относно разпределението на области на компетентност, включително прехвърляне на нови области, посочени в декларацията съгласно този параграф. Всички подобни декларации се предоставят от генералния секретар, както е предвидено в член 24 от този протокол.

5. Държави-страни по конвенцията, които са държави-членки на регионална организация за икономическа интеграция, страна по този протокол, се считат запритежаващи компетентност по всички въпроси, уредени от този протокол, по отношение на които прехвърлянето на компетентност към организацията не е изрично декларирано или съобщено съгласно параграф 4.

1. Този протокол влиза в сила дванадесет месеца след датата, на която 10 държави са го подписали без резерви относно ратифициране, приемане или утвърждаване, или са депозирали при генералния секретар документи за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

2. За всяка държава, която ратифицира, приема, утвърждава или се присъединява към този протокол, след като условията за влизане в сила по параграф 1 са изпълнени, този протокол влиза в сила три месеца след датата на депозиране на съответния документ от тази държава, но не по-рано от датата на влизане в сила на този протокол съгласно параграф 1.

1. Този протокол може да бъде денонсиран от всяка държава-страна по конвенцията, по всяко време след датата на влизането му в сила за тази държава.

2. Денонсирането се извършва чрез депозиране на съответния документ при генералния секретар.

3. Денонсирането поражда действие дванадесет месеца след депозиране на документа за денонсиране при генералния секретар или след изтичане на по-дълъг срок, посочен в документа за денонсиране.

4. Между държавите-страни по този протокол, денонсирането на конвенцията от страна, на която и да е от тях в съответствие с член 25 от конвенцията не се счита по никакъв начин за денонсиране на конвенцията, ревизирана с този протокол.

1. Организацията може да свика конференция с цел ревизия или изменение на този протокол.

2. Организацията свиква конференция на държавите-страни по този протокол, за ревизия или изменение на този протокол по искане на не по-малко от една трета от държавите-страни по конвенцията.

1. Без да се засягат разпоредбите на член 22, специалната процедура по този член се прилага единствено с цел изменение на границите, посочени в член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от конвенцията, ревизирана с този протокол.

2. По искане на най-малко половината от държавите-страни по този протокол, но във всички случаи на не по-малко от шест от тях, всяко предложение за изменение на границите, включително и на размера на самоучастието по член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от конвенцията, ревизирана с този протокол, се разпространява от генералния секретар до всички членове на Организацията и до всички държави-страни по конвенцията.

3. Всяко изменение, предложено или разпространено по посочения по-горе начин, се предава на Правния комитет на Организацията (по-долу наричан „Правният комитет”) за разглеждане в срок най-малко шест месеца от датата на разпространението му.

4. Всички държави-страни по конвенцията, ревизирана с този протокол, независимо дали са членки на Организацията или не, имат право да участват в разискванията на Правния комитет за разглеждане и приемане на предложения за изменения.

5. Измененията се приемат с мнозинство от две трети от държавите-страни по конвенцията, ревизирана с този протокол, които присъстват и гласуват в Правния комитет, разширен съгласно параграф 4, при условие че най-малко половината от държавите-страни по конвенцията, ревизирана с този протокол, присъстват по време на гласуването.

6. Когато се произнася по предложение за изменение на границите, Правният комитет взема под внимание настъпилите застрахователни събития и по-специално размера на произтеклите от тях вреди, промените в паричните стойности и влиянието на предложеното изменение върху стойността на застраховките.

7. а) Измененията на границите съгласно този член не могат да бъдат разглеждани преди изтичане на срок от най-малко пет години от датата, на която този протокол е открит за подписване, нито преди изтичане на срок от най-малко пет години от влизането в сила на предходно изменение, прието съгласно този член.

б) Границите не могат да бъдат завишавани до степен, че да надвишат сумата, съответстваща на границата, заложена в ревизираната с този протокол конвенция, увеличена със сложна шестпроцентна годишна лихва, начислена от датата, на която този протокол е открит за подписване.

в) Границите не могат да бъдат завишавани до степен, че да надвишават сумата, съответстваща на трикратния размер на границата, заложен в конвенцията, ревизирана с този протокол.

8. Организацията уведомява всички държави-страни по конвенцията, за всяко изменение, прието в съответствие с параграф 5. Изменението се счита за прието след изтичане на срок от осемнадесет месеца от датата на уведомлението, освен ако в рамките на този срок не по-малко от една четвърт от държавите, които са били страни по конвенцията към момента на приемането на изменението, са съобщили нагенералния секретар, че не приемат изменението. В този случай изменението се отхвърля и не поражда действие.

9. Изменение, счетено за прието в съответствие с параграф 8, влиза в сила осемнадесет месеца след приемането му.

10. Всички държави-страни по конвенцията са обвързани от изменението, освен ако денонсират този протокол в съответствие с член 21, параграфи 1 и 2, най-малко шест месеца преди влизането в сила на изменението. Това денонсиране влиза в действие при влизането в сила на изменението.

11. Ако се приеме изменение, но не е изтекъл осемнадесетмесечният срок за одобрението му, държава, която през този период е станала страна по конвенцията, е обвързана от изменението, ако то влезе в сила. Държава, която става страна по конвенцията след този период, е обвързана от изменение, прието в съответствие с параграф 8. В случаите, посочени в този параграф, една държава е обвързана от определено изменение, когато то влезе в сила или когато този протокол влезе в сила за тази държава, която от двете дати настъпи по-късно.

1. Този протокол и всички изменения, приети по член 23, се депозират при генералния секретар.

2. Генералният секретар:

а) уведомява всички държави, които са подписали или са се присъединили към този протокол, за:

i) всяко ново подписване или депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване и съответната дата;

ii) всяка декларация и съобщение по член 9, параграфи 2 и 3, член 18, параграф 1 и член 19, параграф 4 от конвенцията, ревизирана с този протокол;

iii) датата на влизане в сила на този протокол;

iv) всяко предложение за изменение на границите, направено в съответствие с член 23, параграф 2 от този протокол;

v) всяко изменение, прието в съответствие с член 23, параграф 5 от този протокол;

vi) всяко изменение, счетено за утвърдено по член 23, параграф 8 от този протокол, заедно с датата на влизане в сила на това изменение в съответствие с параграфи 9 и 10 от същия член;

vii) депозирането на всеки документ за денонсиране на този протокол, датата на депозирането и датата, на която денонсирането поражда действие;

viii) всяко съобщение, предвидено в който и да е член от този протокол;б) предава заверени копия от този протокол на всички държави, подписали или присъединили се към него.

3. Веднага след влизането в сила на този протокол, генералният секретар предава текста на секретариата на Организацията на обединените нации за регистриране и публикуване в съответствие с член 102 от Устава на Организацията на обединените нации.

Този протокол е съставен в един оригинален екземпляр на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, като всички текстове са еднакво автентични.

СЪСТАВЕНО В ЛОНДОН на първи ноември две хиляди и втора година.

В ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА КОЕТО долуподписаните лица, надлежно упълномощени за тази цел от своите правителства, подписаха този протокол.